Горещ барометър: Най-ново проучване за разликата между ГЕРБ и БСП 4 месеца преди изборите
Снимка Булфото
В интервала 17-21 януари 2019 година СОВА ХАРИСТМ проведе представително за пълнолетното население на страната изследване измежду 985 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента, съобщи Блиц.
С отминаването на Новогодишните празници страната ни влезе в предизборна конюнктура. Общоприето е мнението, че този път изборите за Европейски парламент ще дефинират и насоките във вътрешнополитическия живот у нас. Очакванията са да се промени и курсът на самия Европейски Съюз. Най-вероятно е там традиционалистките настройки да получат приоритет над глобалистките. Това няма по какъв начин да не даде отражение в обособените страни-членки. Конкретно за България за повторно след парламентарните избори от 2017 година ще гласуваме на избори, в които няма предупреден победител. Подкрепата за в този момент ръководещото болшинство ще покаже дали изпълнителната власт ще получи заем на доверие с цел да продължи мандата си.
Данните от изследването демонстрират, че 4 месеца преди изборите ГЕРБ имат най-малък превес над главния си конкурент Българска социалистическа партия. Декларираната интензивност (56%) обаче подхожда на държанието на гласоподавателите при парламентарни избори. Ако декларираните в проучването настройки се трансфорат в действителни гласове, тогава и ГЕРБ, и Българска социалистическа партия ще получат по-голяма поддръжка от тази на изборите за български парламент. Струва ми се, че по-реалистично е да чакаме, че на идните избори изборната интензивност ще се ограничи до равнището на хората, които декларират, че нямат съмнения за своя избор и сигурно ще гласоподават. Това са по този начин наречените твърди гласоподаватели. Към сегашния миг мобилизацията измежду ядрото на Българска социалистическа партия е по-голяма и социалистите водят с малко над 1% пред ГЕРБ. Мобилизацията измежду гласуващите обичайно за Българска социалистическа партия е на равнище 77% против 64% на гласуващите за ГЕРБ. От данните излиза, че понастоящем ГЕРБ разполага с по-голяма атмосфера от Българска социалистическа партия, само че с по-малко твърдо ядро. Трябва да прибавя, че спрямо изключителните парламентарни избори през 2017 година социалистите наподобяват доста по-подготвени и като състав, и като политическа платформа. Трябва да отбележа и че същинската предизборна акция занапред следва. В самото й начало обаче ГЕРБ позволяват провал. Атаката против Елена Йончева съставлява подарък за Българска социалистическа партия, за който социалистите надали са мечтали. Да се показа Елена Йончева като лицето на корупцията в нашата страна е извънредно недалновидно.
Възникващата дискусия към обвиняванията против алената депутатка вкарва предизборния спор в най-неблагоприятната посока за ръководещите. Друг е въпросът, че в обвиняванията против културния министър липсват доказателства за персонално облагодетелствуване, което ги прави прекомерно остри.
Третата систематична партия у нас – Движение за права и свободи – сега стои най-стабилно. Разпадането на единството на патриотите открива опция Движението безпроблемно още веднъж да вземе позицията на балансьор. Задачата пред управлението на партията наподобява относително лесна – да успее да задейства обичайните си гласоподаватели. Европейската проблематика сякаш към момента е прекомерно далчена за симпатизантите на Движение за права и свободи и от мотивацията за присъединяване в изборите ще зависи какъв ще бъде броят на Евродепутатите, излъчени от тази групировка.
Изключително комплицирана е обстановката по отношение на възможностите на партиите, които имат задоволителна поддръжка (около и над 1%), с цел да имат искания да се намесят в битката за Евродепутатско място. Резултатите от проучването демонстрират, че в страната има най-малко 6 такива политически субекта. При предстояща интензивност от 40-45% би трябвало всички те да бъдат покрай бариерата за лъчение на Евродепутат, само че с малко под нея. При очертаващото се разединение на Атака от НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация гласовете на поддръжниците на Обединените патриоти ще се разделят съвсем поравно с леко предимство за партията на Волен Сидеров. Трябва да имаме поради и обстоятелството, че твърдото ядро на атакистите е по-голямо. Очаква се и партията да придобие интернационална легитимация в патриотичния бранш с помощта на съдействието й с партията на Николай Бареков и да притегли русофилски избор, което покачва възможностите за превъзмогване на изборната преграда. За останалите два участника в ръководството от дребната коалиция ще бъде значимо да привлекат нов трети сътрудник, който да се опита да заеме мястото на Атака.
Градската десница в лицето на трите партии, обединени в Демократична България, също би имала шансове при избрани условия. Мотивацията на техните симпатизанти обаче съставлява сериозен проблем за тях. Привличането на нови сътрудници и най-много на Съюз на демократичните сили е от решаващо значение за тази част на политическия набор. Ролята на синята групировка е изключително значима, защото има алегорично значение. Съюз на демократичните сили обаче е в привилегирована позиция и може да избира сред 2 варианти: да възобнови съюза с демократичните субекти или да се ориентира по-традиционно и консервативно. На този декор конструирането на коалиция Демократична България наподобява прибързано и съставлява съществено затруднение пред привличането на Съюз на демократичните сили. Привържениците на синята концепция се разпределят съвсем поравно сред двата разновидността. Изборът, който би трябвало да направи управлението на Съюз на демократичните сили, би трябвало да бъде дълготраен. Конюнктурни съображения не биха могли да доведат до избистряне на облика на партията пред симпатизантите й.
Парламентарно показаната партия ВОЛЯ към този момент разгласи заявява своите планове за Евроизборите. Обявената коалиция не обезпечава механично нарастване на електоралната й тежест. В този си тип новата групировка по-трудно може да влезе в нов съюз за превъзмогване на изборния предел.
Данните демонстрират електорално подсилване при АБВ. Избирането за нов водач на умел политик като Румен Петков усили наличието на партията в общественото пространство. Проблем за групировката сега е възходът на Българска социалистическа партия, която завладява лявото пространство. Неблагоприятно събитие е и неналичието на подобаващи сътрудници с близка ориентировка. Все отново АБВ има облика на систематична партия, която разчита на дълготрайно наличие в политическото пространство.
Ако структурата на политическите желания не претърпи огромни промени в хода на предизборната битка, можем да предположим, че двете най-силно подкрепени политически обединения ГЕРБ и Българска социалистическа партия ще получат по 6 Евродепутатски места, Движение за права и свободи – 3 или 4. А битката за оставащите 1 или 2 места ще се води от всички участници на политическата сцена.
Досега у нас фокусът на публичното внимание не беше ориентиран към събитията в европейските институции. Важността на протичащото се в Европа от ден на ден се осъзнава. Европредседателството на страната ни по натурален метод форсира този развой. През миналия мандат най-забележимо се оказа наличието в Европейския парламент на Сергей Станишев. Открояваха се тематиките като влизането ни в Шенген и в Еврозоната, които отстояваше водачът на ПЕС. Явно дейната позиция на някогашния министър председател му разреши да реализира прогрес по тези значими за страната ни въпроси, което е оценено от публичното внимание. Също по този начин се откроява дейната позиция на Ангел Джамбазки. Макар и от несистемни позиции, евродепутатът от Вътрешна македонска революционна организация се намесваше интензивно по тематики, чувствителни за нашето общество и дейностите му не са останали незабелязани. За отбелязване е и активността на Мария Габриел, която смени позицията на Евродепутат с тази на Еврокомисар. Явно оценката за нейната работа е позитивна. Различими за публичния интерес са още 5-6 имена на Евродепутати, останалите са в анонимност. Изследването демонстрира, че за хората у нас най-важната идея, която българските Евродепутати би трябвало да отстояват, е отбрана на ползите на България, нашата самостоятелност и повишението на общоприета на живот у нас. Това желаят да виждат българските жители, вплетено в съответните политики. С убеденост можем да допуснем, че на идните избори новите претенденти ще бъдат оценени през тази призма.
За една трета от хората у нас най-значимо въздействие и престиж в Европа от българските политици има Бойко Борисов. Тази висока оценка министър председателят е заслужил с помощта на сполучливото Европредседателство и на дейната външнополитическа позиция през третия му управнически мандат. Според обществеността у нас към този момент е забележителна и тежестта на президента като външнополитически фактор. Сергей Станишев също се откроява като български водач в интернационален проект. Водачката на опозицията Корнелия Нинова е посочена на 4то място, което демонстрира, че към този момент нейното политическо наличие доминира вътре в страната. Открояват се още имената на Мария Габриел и Екатерина Захариева, което е естествено предвид на техните професионални задължения.
Мажоритарният детайл ще играе забележителна роля на идните избори. Поради това значение ще имат капацитетът, с който разполагат обособените партии и методът, по който ще подредят листите си. ГЕРБ разполага с сполучливи Евродепутати, само че за възможен лидер на листата Томислав Дончев получава към 3 пъти по-голяма поддръжка от идващия го Андрей Ковачев. При Българска социалистическа партия алтернативата е по-сложна, тъй като гласоподавателите открояват двама кандидати. Лидер е Сергей Станишев, който с наличието си би повишил поддръжката за партията като цяло. Името на Елена Йончева обаче също носи огромен капацитет. Засега тя получава поддръжка, равна на тази на партията, която я излъчва, само че при разигралата се обстановка въздействието й може да пораства. При другите партии с благоприятни условия за продобиване на Евродепутатско място електорална тежест имат както имената на някои от водачите, като Волен Сидеров, Веселин Марешки и Николай Бареков, по този начин и сегашни и някогашни Евродепутати като Ангел Джамбазки, Светослав Малинов и Ивайло Калфин. Лидерството в листата на Движение за права и свободи и този път е енигматично за необятната аудитория.
Васил Тончев
За коя политическа мощ ще гласувате на изборите за Европейски парламент през май 2019 година?
ПРОЦЕНТ ГЕРБ20,0БСП18,3ДПС5,3АТАКА1,7ВОЛЯ1,6ДСБ1,4СДС1,1НФСБ0,8АБВ0,8ВМРО0,7Да, България0,4Друга партия/коалиция4,0Не съм решил/а26,6Няма да гласувам17,3
ДОКОЛКО съдебна техническа експертиза СИГУРНИ, ЧЕ ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ ПРЕЗ МАЙ 2019 Г.?
ПРОЦЕНТ Напълно съм сигурен / сигурна41,9В известна степен съм сигурен / сигурна24,4Не съм изключително сигурен/я / може да трансформира решението си11,5Не съм решил/а / Няма да гласувам22,2
*Според Вас, кои са най-активните български евродепутати в сегашния Европарламент? (до 3 имена)
ПРОЦЕНТ Сергей Станишев14,9%Ангел Джамбазки10,9%Мария Габриел5,7%Андрей Ковачев2,8%Николай Бареков2,5%Момчил Неков2,1%Петър Курумбашев2,0%Андрей Новаков1,9%Емил Радев1,9%Друг**6,9%Нито един22,5%Не мога да преценя40,4%
Забележки:
*Сумата от процентите е по-голяма от 100%, защото е посочван повече от 1 отговор.
**Всеки различен отговор събира по-малко от 1,5%
*Според вас, кои български политици имат значимо въздействие и престиж в Европа през днешния ден? (до 5 имена)
ПРОЦЕНТ Бойко Борисов32,2%Румен Радев15,0%Сергей Станишев15,0%Корнелия Нинова4,8%Мария Габриел3,7%Екатерина Захариева2,7%Ангел Джамбазки2,2%Цветан Цветанов2,0%Томислав Дончев1,9%Кристалина Георгиева1,8%Лиляна Павлова1,7%Георги Пирински1,5%Николай Бареков1,5%Красимир Каракачанов1,0%Симеон Сакскобургготски1,0%Андрей Ковачев0,7%Волен Сидеров0,7%Георги Първанов0,7%Ирина Бокова0,7%Ахмед Доган0,7%Друг**5,7%Нито един19,9%Не мога да преценя28,3%
Забележка: *Сумата от процентите е по-голяма от 100%, защото е посочван повече от 1 отговор.
**Всеки различен отговор събира по-малко от 0,7%
*Според вас, кои са най-важните дела, които българските евродепутати в Европейския парламент би трябвало да пазят? (до 3 отговора)
ПРОЦЕНТ Да се пазят ползите на България, нейната независимост11,7%Повишаване на стандарта на живот на българите8,3%Борба против закона на Макрон за българските превозвачи7,4%Правата на българите в ЕС5,3%Подобряване на стопанската система на страната4,7%Социална сфера, справяне с бедността4,1%Влизането в Шенген4,0%Разрешаване на въпроса с емигрантите2,6%Заплатите в България да се изравнят с европейските2,4%Контрол на качеството на храната, внасяна от ЕС2,3%Подобряване на здавеопазването в България и в границите на ЕС2,3%Задържане на българските жители в България, да не емигрират2,3%Подобряване подвижността на българите в границите на ЕС2,2%Националната сигурност2,0%За единна и обединена Европа2,0%Да не се подписва Истанбулската конвенция1,5%Намаляване на безработицата1,3%Повече европроекти1,2%Разрешаване на демографската криза1,2%Подобряване на образованието и признание на българските дипломи в ЕС1,0%Друга кауза**7,0%Не мога да преценя44,5%
Забележки:
*Сумата от процентите е по-голяма от 100%, защото е посочван повече от 1 отговор.
**Всеки различен отговор събира по-малко от 1,0%.
В интервала 17-21 януари 2019 година СОВА ХАРИСТМ проведе представително за пълнолетното население на страната изследване измежду 985 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента, съобщи Блиц.
С отминаването на Новогодишните празници страната ни влезе в предизборна конюнктура. Общоприето е мнението, че този път изборите за Европейски парламент ще дефинират и насоките във вътрешнополитическия живот у нас. Очакванията са да се промени и курсът на самия Европейски Съюз. Най-вероятно е там традиционалистките настройки да получат приоритет над глобалистките. Това няма по какъв начин да не даде отражение в обособените страни-членки. Конкретно за България за повторно след парламентарните избори от 2017 година ще гласуваме на избори, в които няма предупреден победител. Подкрепата за в този момент ръководещото болшинство ще покаже дали изпълнителната власт ще получи заем на доверие с цел да продължи мандата си.
Данните от изследването демонстрират, че 4 месеца преди изборите ГЕРБ имат най-малък превес над главния си конкурент Българска социалистическа партия. Декларираната интензивност (56%) обаче подхожда на държанието на гласоподавателите при парламентарни избори. Ако декларираните в проучването настройки се трансфорат в действителни гласове, тогава и ГЕРБ, и Българска социалистическа партия ще получат по-голяма поддръжка от тази на изборите за български парламент. Струва ми се, че по-реалистично е да чакаме, че на идните избори изборната интензивност ще се ограничи до равнището на хората, които декларират, че нямат съмнения за своя избор и сигурно ще гласоподават. Това са по този начин наречените твърди гласоподаватели. Към сегашния миг мобилизацията измежду ядрото на Българска социалистическа партия е по-голяма и социалистите водят с малко над 1% пред ГЕРБ. Мобилизацията измежду гласуващите обичайно за Българска социалистическа партия е на равнище 77% против 64% на гласуващите за ГЕРБ. От данните излиза, че понастоящем ГЕРБ разполага с по-голяма атмосфера от Българска социалистическа партия, само че с по-малко твърдо ядро. Трябва да прибавя, че спрямо изключителните парламентарни избори през 2017 година социалистите наподобяват доста по-подготвени и като състав, и като политическа платформа. Трябва да отбележа и че същинската предизборна акция занапред следва. В самото й начало обаче ГЕРБ позволяват провал. Атаката против Елена Йончева съставлява подарък за Българска социалистическа партия, за който социалистите надали са мечтали. Да се показа Елена Йончева като лицето на корупцията в нашата страна е извънредно недалновидно.
Възникващата дискусия към обвиняванията против алената депутатка вкарва предизборния спор в най-неблагоприятната посока за ръководещите. Друг е въпросът, че в обвиняванията против културния министър липсват доказателства за персонално облагодетелствуване, което ги прави прекомерно остри.
Третата систематична партия у нас – Движение за права и свободи – сега стои най-стабилно. Разпадането на единството на патриотите открива опция Движението безпроблемно още веднъж да вземе позицията на балансьор. Задачата пред управлението на партията наподобява относително лесна – да успее да задейства обичайните си гласоподаватели. Европейската проблематика сякаш към момента е прекомерно далчена за симпатизантите на Движение за права и свободи и от мотивацията за присъединяване в изборите ще зависи какъв ще бъде броят на Евродепутатите, излъчени от тази групировка.
Изключително комплицирана е обстановката по отношение на възможностите на партиите, които имат задоволителна поддръжка (около и над 1%), с цел да имат искания да се намесят в битката за Евродепутатско място. Резултатите от проучването демонстрират, че в страната има най-малко 6 такива политически субекта. При предстояща интензивност от 40-45% би трябвало всички те да бъдат покрай бариерата за лъчение на Евродепутат, само че с малко под нея. При очертаващото се разединение на Атака от НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация гласовете на поддръжниците на Обединените патриоти ще се разделят съвсем поравно с леко предимство за партията на Волен Сидеров. Трябва да имаме поради и обстоятелството, че твърдото ядро на атакистите е по-голямо. Очаква се и партията да придобие интернационална легитимация в патриотичния бранш с помощта на съдействието й с партията на Николай Бареков и да притегли русофилски избор, което покачва възможностите за превъзмогване на изборната преграда. За останалите два участника в ръководството от дребната коалиция ще бъде значимо да привлекат нов трети сътрудник, който да се опита да заеме мястото на Атака.
Градската десница в лицето на трите партии, обединени в Демократична България, също би имала шансове при избрани условия. Мотивацията на техните симпатизанти обаче съставлява сериозен проблем за тях. Привличането на нови сътрудници и най-много на Съюз на демократичните сили е от решаващо значение за тази част на политическия набор. Ролята на синята групировка е изключително значима, защото има алегорично значение. Съюз на демократичните сили обаче е в привилегирована позиция и може да избира сред 2 варианти: да възобнови съюза с демократичните субекти или да се ориентира по-традиционно и консервативно. На този декор конструирането на коалиция Демократична България наподобява прибързано и съставлява съществено затруднение пред привличането на Съюз на демократичните сили. Привържениците на синята концепция се разпределят съвсем поравно сред двата разновидността. Изборът, който би трябвало да направи управлението на Съюз на демократичните сили, би трябвало да бъде дълготраен. Конюнктурни съображения не биха могли да доведат до избистряне на облика на партията пред симпатизантите й.
Парламентарно показаната партия ВОЛЯ към този момент разгласи заявява своите планове за Евроизборите. Обявената коалиция не обезпечава механично нарастване на електоралната й тежест. В този си тип новата групировка по-трудно може да влезе в нов съюз за превъзмогване на изборния предел.
Данните демонстрират електорално подсилване при АБВ. Избирането за нов водач на умел политик като Румен Петков усили наличието на партията в общественото пространство. Проблем за групировката сега е възходът на Българска социалистическа партия, която завладява лявото пространство. Неблагоприятно събитие е и неналичието на подобаващи сътрудници с близка ориентировка. Все отново АБВ има облика на систематична партия, която разчита на дълготрайно наличие в политическото пространство.
Ако структурата на политическите желания не претърпи огромни промени в хода на предизборната битка, можем да предположим, че двете най-силно подкрепени политически обединения ГЕРБ и Българска социалистическа партия ще получат по 6 Евродепутатски места, Движение за права и свободи – 3 или 4. А битката за оставащите 1 или 2 места ще се води от всички участници на политическата сцена.
Досега у нас фокусът на публичното внимание не беше ориентиран към събитията в европейските институции. Важността на протичащото се в Европа от ден на ден се осъзнава. Европредседателството на страната ни по натурален метод форсира този развой. През миналия мандат най-забележимо се оказа наличието в Европейския парламент на Сергей Станишев. Открояваха се тематиките като влизането ни в Шенген и в Еврозоната, които отстояваше водачът на ПЕС. Явно дейната позиция на някогашния министър председател му разреши да реализира прогрес по тези значими за страната ни въпроси, което е оценено от публичното внимание. Също по този начин се откроява дейната позиция на Ангел Джамбазки. Макар и от несистемни позиции, евродепутатът от Вътрешна македонска революционна организация се намесваше интензивно по тематики, чувствителни за нашето общество и дейностите му не са останали незабелязани. За отбелязване е и активността на Мария Габриел, която смени позицията на Евродепутат с тази на Еврокомисар. Явно оценката за нейната работа е позитивна. Различими за публичния интерес са още 5-6 имена на Евродепутати, останалите са в анонимност. Изследването демонстрира, че за хората у нас най-важната идея, която българските Евродепутати би трябвало да отстояват, е отбрана на ползите на България, нашата самостоятелност и повишението на общоприета на живот у нас. Това желаят да виждат българските жители, вплетено в съответните политики. С убеденост можем да допуснем, че на идните избори новите претенденти ще бъдат оценени през тази призма.
За една трета от хората у нас най-значимо въздействие и престиж в Европа от българските политици има Бойко Борисов. Тази висока оценка министър председателят е заслужил с помощта на сполучливото Европредседателство и на дейната външнополитическа позиция през третия му управнически мандат. Според обществеността у нас към този момент е забележителна и тежестта на президента като външнополитически фактор. Сергей Станишев също се откроява като български водач в интернационален проект. Водачката на опозицията Корнелия Нинова е посочена на 4то място, което демонстрира, че към този момент нейното политическо наличие доминира вътре в страната. Открояват се още имената на Мария Габриел и Екатерина Захариева, което е естествено предвид на техните професионални задължения.
Мажоритарният детайл ще играе забележителна роля на идните избори. Поради това значение ще имат капацитетът, с който разполагат обособените партии и методът, по който ще подредят листите си. ГЕРБ разполага с сполучливи Евродепутати, само че за възможен лидер на листата Томислав Дончев получава към 3 пъти по-голяма поддръжка от идващия го Андрей Ковачев. При Българска социалистическа партия алтернативата е по-сложна, тъй като гласоподавателите открояват двама кандидати. Лидер е Сергей Станишев, който с наличието си би повишил поддръжката за партията като цяло. Името на Елена Йончева обаче също носи огромен капацитет. Засега тя получава поддръжка, равна на тази на партията, която я излъчва, само че при разигралата се обстановка въздействието й може да пораства. При другите партии с благоприятни условия за продобиване на Евродепутатско място електорална тежест имат както имената на някои от водачите, като Волен Сидеров, Веселин Марешки и Николай Бареков, по този начин и сегашни и някогашни Евродепутати като Ангел Джамбазки, Светослав Малинов и Ивайло Калфин. Лидерството в листата на Движение за права и свободи и този път е енигматично за необятната аудитория.
Васил Тончев
За коя политическа мощ ще гласувате на изборите за Европейски парламент през май 2019 година?
ПРОЦЕНТ ГЕРБ20,0БСП18,3ДПС5,3АТАКА1,7ВОЛЯ1,6ДСБ1,4СДС1,1НФСБ0,8АБВ0,8ВМРО0,7Да, България0,4Друга партия/коалиция4,0Не съм решил/а26,6Няма да гласувам17,3
ДОКОЛКО съдебна техническа експертиза СИГУРНИ, ЧЕ ЩЕ ГЛАСУВАТЕ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ ПРЕЗ МАЙ 2019 Г.?
ПРОЦЕНТ Напълно съм сигурен / сигурна41,9В известна степен съм сигурен / сигурна24,4Не съм изключително сигурен/я / може да трансформира решението си11,5Не съм решил/а / Няма да гласувам22,2
*Според Вас, кои са най-активните български евродепутати в сегашния Европарламент? (до 3 имена)
ПРОЦЕНТ Сергей Станишев14,9%Ангел Джамбазки10,9%Мария Габриел5,7%Андрей Ковачев2,8%Николай Бареков2,5%Момчил Неков2,1%Петър Курумбашев2,0%Андрей Новаков1,9%Емил Радев1,9%Друг**6,9%Нито един22,5%Не мога да преценя40,4%
Забележки:
*Сумата от процентите е по-голяма от 100%, защото е посочван повече от 1 отговор.
**Всеки различен отговор събира по-малко от 1,5%
*Според вас, кои български политици имат значимо въздействие и престиж в Европа през днешния ден? (до 5 имена)
ПРОЦЕНТ Бойко Борисов32,2%Румен Радев15,0%Сергей Станишев15,0%Корнелия Нинова4,8%Мария Габриел3,7%Екатерина Захариева2,7%Ангел Джамбазки2,2%Цветан Цветанов2,0%Томислав Дончев1,9%Кристалина Георгиева1,8%Лиляна Павлова1,7%Георги Пирински1,5%Николай Бареков1,5%Красимир Каракачанов1,0%Симеон Сакскобургготски1,0%Андрей Ковачев0,7%Волен Сидеров0,7%Георги Първанов0,7%Ирина Бокова0,7%Ахмед Доган0,7%Друг**5,7%Нито един19,9%Не мога да преценя28,3%
Забележка: *Сумата от процентите е по-голяма от 100%, защото е посочван повече от 1 отговор.
**Всеки различен отговор събира по-малко от 0,7%
*Според вас, кои са най-важните дела, които българските евродепутати в Европейския парламент би трябвало да пазят? (до 3 отговора)
ПРОЦЕНТ Да се пазят ползите на България, нейната независимост11,7%Повишаване на стандарта на живот на българите8,3%Борба против закона на Макрон за българските превозвачи7,4%Правата на българите в ЕС5,3%Подобряване на стопанската система на страната4,7%Социална сфера, справяне с бедността4,1%Влизането в Шенген4,0%Разрешаване на въпроса с емигрантите2,6%Заплатите в България да се изравнят с европейските2,4%Контрол на качеството на храната, внасяна от ЕС2,3%Подобряване на здавеопазването в България и в границите на ЕС2,3%Задържане на българските жители в България, да не емигрират2,3%Подобряване подвижността на българите в границите на ЕС2,2%Националната сигурност2,0%За единна и обединена Европа2,0%Да не се подписва Истанбулската конвенция1,5%Намаляване на безработицата1,3%Повече европроекти1,2%Разрешаване на демографската криза1,2%Подобряване на образованието и признание на българските дипломи в ЕС1,0%Друга кауза**7,0%Не мога да преценя44,5%
Забележки:
*Сумата от процентите е по-голяма от 100%, защото е посочван повече от 1 отговор.
**Всеки различен отговор събира по-малко от 1,0%.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ